ИСТИНАТА за КРАЖБИТЕ и ГРАБЕЖИТЕ на ПАРИ от ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЪРХУШКА ; Росен Миленов, бивш служител на ДАНС, ГД “БОП”, ГД “Национална полиция” и ГД “Гранична полиция”

По повод скандалите с Делян Добрев в Хасково и разкритията, че чрез негови роднини и съдружници депутатът от ГЕРБ е получил 100 млн. лева през обществ...

НА ВНИМАНИЕТО на ОТГОВОРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ в БЪЛГАРИЯ :ШОК, БОЛКА и УЖАС има в ПЛАЧА на ТОВА 9 ГОДИШНО ДЕТЕ….
ГНЕВЕН БЪЛГАРИН : Метай го и на Тръмп ако искаш ! До гуша ми дойде от тоя заспал народ !
!!! ОМБУДСМАНА – МАЯ МАНОЛОВА е РОЖБА на ЕХИДНИТЕ – ФАРИСЕИ…

По повод скандалите с Делян Добрев в Хасково и разкритията, че чрез негови роднини и съдружници депутатът от ГЕРБ е получил 100 млн. лева през обществени поръчки, пускаме статия на Росен Миленов, която той написа за “Гласове” преди една година. Миленов е служителят на ДАНС, който публично потвърди истинността на записите за “Мишо Бирата”, които вестник “Галерия” публикува през 2011 г. Миленов се яви и пред вътрешната комисия в Народното събрание, за да свидетелства, заради което и бе уволнен от агенцията. Той е работил дълго време със специални разузнавателни средства, прилагани за разследване на корупцията по високите етажи на властта. Разследвания, които никога не са излизали извън специализираните служби за сигурност поради политически натиск. В този смисъл Росен Миленов има преки наблюдения върху сенчестата страна на властта. Той е работил в ДАНС, ГД “БОП”, ГД “Национална полиция” и ГД “Гранична полиция”. Експерт е по икономическа престъпност, а сега е консултант по фирмено разузнаване и защита от некоректни пазарни практики.

Корупцията в страната се възприема като даденост. Политиците постоянно се „справят“ с нея, народът говори за нея, правозащитните органи я анализират и стъкмистират, Европейската комисия изразява съмнения в мониторинговия доклад, а през цялото време на прехода тя дава продукт – създава олигарси, местни феодали, неразвита икономика, демографска криза и мизерия за народа, а зад всичко това стоят политиците – управляващи и опозиция. Затова в България има „честни“ политици милиардери, други – милионери, и ние ги харесваме и си ги избираме – едни по-често, други по-рядко, а в последно време те вече се и самоизбират чрез „вота“.

 

Патентованата съвременна корупционна схема на управляващия елит за грабене на публични средства е при обществените поръчки. Краденето през разходната част на бюджета, чрез въпросните поръчки, е много сладко за политиците, защото се разпределя в ограничен кръг лица и успешно се камуфлира под лозунга „видими резултати“ и невидими комисиони.

 

Докато при приходната част, чрез неплащане на данъците, бие на очи и се дели с много участници в схемата, а същевременно средствата в държавата с всяка година намаляват. Така например при контрабандата на цигари до миналата година в ощетяването на хазната участваха около 200 хил. души (корумпирани политици и държавни служители, олигарси контрабандисти, криминални дистрибутори и пушачи) и между тях се разпределяха неплатените данъци – акциз и ДДС – около 600 млн. лв. годишно, на всеки според позицията му на криминалната стълбица.

 

Цялото общество виждаше контрабандата на пазара, гарата, барчето и сочеше управляващите. Правителството, за разлика от първия си мандат, предприе мерки и свали дела на контрабандните цигари с над 60%, което аз приветствам, защото никое друго предходно не е постигало това. В резултат на тези мерки в бюджета за 2015 г. влязоха 300 млн. лв. повече само от акциз, но за съжаление такива мерки не бяха предприети по отношение на горивата, където ощетяването е около 1 млрд. лева годишно. После тези 300 млн. лв. в повече ги прекарваме през разходната част на бюджета, чрез обществена поръчка за лот от магистрала със стойност от 300 млн. лв., от които 30 млн. лв. отиват при политика и 30 млн. при изпълнителя олигарх и само те си знаят какво са откраднали.

 

Същевременно се тръби популистки, че корупцията е преборена. Да, „чича“ от провинцията с 300 лв. доход губи кяра от 30 лв. месечно поради невъзможността да пуши контрабандни цигари, но на политика и олигарха рушветът не се губи, защото са влезли в нова схема, при която не се дели с никого.

 

Годишно сумата, която минава през обществени поръчки в последните няколко години, е около 7–8 млрд. лева по данни на Агенцията по обществени поръчки. Тя идва по две направления – републиканския бюджет, в последно време закърпван от милиарди евро външни държавни заеми, с които управляващите си купуват „стабилност“, и средства по линия на ЕС, т.е. все пари на данъкоплатеца. 99% от поръчките са предрешени в полза на субекта, платил комисионата, останалите 1% са икономически неизгодните.

 

Стандартната комисиона, която е установена в страната за печелене на поръчки, е 10% за възложителя (министри, ръководители на агенции и държавни компании, кметове, директори на болници, училища и т.н. ), като в определени случаи стига и до 20%. По данни на председателя на антикорупционното звено за борба с корупцията БОРКОР Елеонора Николова 20% от средствата, които се разпределят през Закона за обществените поръчки (ЗОП), не влизат в реалната икономика.

 

Пресен нагледен пример за ощетяване с такива, дори и в по-големи размери, е обществената поръчка за ремонта на 60 спирки от столичния градски транспорт с възложител общинско търговско дружество, където е платено близо 4 хил. лв. за една, а реалната цена на ремонта според експерти от строителния бранш е под 2 хил. лв., т.е. 50% от цената е открадната и разпределена по веригата. Механизмите за ощетяване са или приемане на по-големи количества (например при пътното строителство кубици материал от изкопи, насипи и т.н.), или влагане на нискокачествени материали (например изолационни материали, бои и др. при ремонтиране на сгради). Същевременно се злоупотребява с използването на такива процедури по ЗОП, при които липсва прозрачност и се елиминира конкуренцията, защото са предвидени да се прилагат при наличието на извънредни обстоятелства. Пример за една от най-често прилаганите такива е процедурата за договаряне без обявление.

 

Важно е да се знае, че онова, което трябва да се „източи“ от поръчката, покриващо дела на всички участници в нея, се определя от възложителя, като в повечето случаи той го залага още в самото начало на процедурата, тоест в проекта. Налице е целенасочено създаване на корупционна схема от страна на възложителя. При поръчки, финансирани с евросредства, сумата за незаконните комисиони се съгласува и с управляващия орган на оперативната програма – пример за такива са придобилите печална известност селски стадиони за 5–6 милиона лева.

 

Корупционната схема при обществените поръчки има пирамидална структура. Тя се припокрива с йерархичната структура на държавния апарат и съответно кореспондира с обособената такава в бизнеса. На върха стои висшето политическо ръководство на страната, което реално предопределя победителя в такива поръчки, за които условно можем да сложим праг със стойност над 30 милиона лева – за лотове, тангенти, водни огледала, проекти в енергийния сектор и др. Фирмите, които ги печелят, според министър Горанов са 10 на брой, а според бившия Дянков – 5. Същите са на олигарси, които ги управляват чрез поставени лица. Пример за такава поръчка е лот от магистрала.

 

Висшето политическо ръководство предварително решава на коя фирма ще бъде предоставено изпълнението на поръчката, уговаря се комисионата и решението се свежда на бившата вече държавна компания „Стратегическа инфраструктура“, използвана като буфер за предпазване на политическите лица, която съгласно закона беше възложител за този вид поръчки. Възложителят залага такива изисквания веднъж в тръжната процедура, втори път в методиката за оценка и трети път в техническите изисквания, на които да отговаря само фирмата, която им е подадена отгоре.

 

Документално е спазена цялата процедура по ЗОП, но по същността си тя е незаконна, защото са нарушени принципите на публичност, равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция и всичко това води до неефективно разходване на публични средства и ощетяване на данъкоплатеца. Нали никой не си представя, че чиновниците от тази компания с държавна заплата, треперещи за мястото си, както всички в тази държава, и техните ръководители, които са политически назначения, когато провеждат тръжна процедура относно поръчка за 300 млн. лв., ще се опитат да се противопоставят на политическото вмешателство и ще отнемат възможността на политика да прибере 30 милионна? Такава вероятност просто не съществува! Разбира се, и по йерархията надолу началниците в ресорната институция, която администрира процедурите по възлагане, намират начин как да щипнат някои лев.

 

Това става посредством вкарване на свързани с тях фирми като подизпълнители за доставки на материали, с назначаване на техни близки в абонираните за обществени поръчки големи строителни фирми на тлъсти заплати и други. Нали вече политикът е дал пример как се прави, пък и той им разрешава, за да са и те зависими – да не им се позволи да нарушат омертата и обществото да научи за далаверата.

 

Слизаме надолу по пирамидата при местната власт, където механизмът за печелене на обществените поръчки е същият. На определения кмет правителството му отпуска средства от централния бюджет и европрограмите и му заявява каква сума трябва да остане от тези пари за делата на партията в региона след реализирането им в проекти – демек колко трябва да събере от комисиони. Тук вече колкото по-силни са технократският екип на кмета и неговото лоби в централната власт, толкова повече пари се усвояват и комисиони се получават, а съответно и по-голяма сума за него и екипа му ще остане. На това ниво се появяват местните феодали, които печелят всички поръчки за строителство, прибират голяма част от субсидиите по различните мерки на европрограмите и колят и бесят в района. Този механизъм за печелене на поръчки се прилага и от директорите на всички държавни и общински учреждения, които са се врекли на управляващата партия, която и да е тя.

 

Питате се, при наличието на всичките тези злоупотреби при обществените поръчки къде са държавните органи – Комисия за защита на конкуренцията, Агенцията за държавна финансова инспекция, службите и прокуратурата, овластени по закон да контролират тази област с оглед техните правомощия. Те са си на мястото, но липсата на политическа воля за преустановяване на тези злоупотреби ги е заразила и парализирала. Същите правят само пиар акции по команда на политиците, с които да свалят градуса на общественото напрежение, покачен вследствие на станалите публично достояние скандални обществени поръчки.

 

В тази връзка популистичното спиране на големи поръчки от управляващите в началото на тази година, следствие на „топенето“ пред „големите началници“ и обществото от страна на почувствалите се ощетени коалиционни партньори, няма да върне милионите заграбени комисиони, с част от които бяха купени последните местни избори, няма да запълни чувството за липса на справедливост у хората, породено от безнаказуемостта на корумпирани политици и чиновници, няма да поправи некачественото изпълнение на обектите, а ще остане само състояло се зрелище за народа.

 

Във всеки сектор – енергетика, земеделие, отбрана, здравеопазване, образование, екология и т.н., са се установили криминални клики, които точат публичните средства именно чрез обществените поръчки. Тези клики са ръководители по министерства, агенции, регионални структури, които осъществяват кадровото обезпечаване по политическа и шуробаджанашка линия, а следователно и корупционните практики там. Въпросните клики са дистрибуторите на политическата корупция, защото те действат именно под протекцията на висшето политическо тяло.

 

Всички тези – корумпирани политици и административни „клики“, олигарси и местни феодали, са присвоили държавата и я експлоатират в свой интерес в продължение вече на 26 години за сметка на народа – чрез масовата приватизация, ощетила фиска с над 20 млрд. лв., чрез неплащане на данъци ежегодно с около 4 млрд. лв., чрез различни финансови пирамиди за милиарди, измами с евросредства и сега с мантрата „обществени поръчки“. И всеки, който иска да прави нещо в тази държава, трябва да се договаря и отчита на тази престъпна каста, а това означава едно – да попадне в нерегламентираните зависимости от мафиотски тип, създадени от нея, и да работи срещу просперитета на нацията.

 

Дефакто това е съдържанието на статуквото, което брани своя материален интерес и с цената на всичко се противопоставя на всеки опит за промяна към справедливо, рационално и целесъобразно развитие на процесите в държавата. Или казано накратко – старата номенклатура се е пременила в нови одежди. А народът…?, Ех, народът…! Докато всички ние, включително и аз, следваме максимата „всеки сам се спасява и оправя“, ще се давим поединично, бавно и мъчително в алчността и простотията на тези съвременни байганьовци.

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0